„Митовете представляват опитите на човечеството да разбере някои истини за света.“

Ансел Адамс

Заети с историографски изследвания за ключови битки, политически интриги, междуособни войни и държавни взаимоотношения, често пъти забравяме, че тези събития понякога са рефлектирали по неочакван начин върху народното съзнание. Изследването му би могло да ни разкрие факти не по-малко значими от социологическите или историографски проучвания за миналото на народа, защото въображението, вложено в изграждането на един митологичен пантеон и система от предания през столетията, ни дава сведения за мечтите, надеждите и разочарованията на същия този народ. В тази статия ще разгледаме няколко любопитни предания от Осиково, селище на границата между Родопите и Пирин, известни още от дълбока древност със своята мистика.

Историческите извори не ни дават много сведения за основаването на Осиково. Знаем, че неговото име е споменато в официален списък, съставен при преброяването на немюсюлманските поселения в региона в средата на XVII в. Предания, разказващи за миналото на тези земи ни дават основание да предположим, че историческите им корени са разположени доста назад във времето, губейки се в мъглите на древността. За съжаление, голяма част от описаните тук митове и местности вече съществуват само в спомените на местни хора на преклонна възраст, които разказват за тях така, както ги помнят от младостта си.

Пеещото привидение

Встрани от пътя между Осиково и Гоце Делчев се намира местността Османлието, съхраняваща в себе си могила, известна сред местните с името „Момин гроб“. Според преданието, дъщерята на местен български боляр, известна с прекрасния си глас е погребана там върху ложе от бисери.

Това се случило в залеза на Второто българско царство. Група османски войници спира във владенията на местен благородник. Виждайки, че няма да успее да победи многобройния противник, той отваря вратите на крепостта си и приема врага в нея, като му дава провизии и коне и склонява да плаща васален данък. Това обаче явно не било достатъчно, защото османският предводител, впечатлен от красотата на болярската дъщеря, я изисква от българския владетел за жена. Макар да знае за нерадостната съдба, която би очаквала дъщеря му, ако приеме, болярът склонява пред османския военачалник и нарежда да подготвят дъщеря му за път.