12:47 Български празници и обичаи | |
Български празници и обичаиБългария е богата на празници и различни традиции, които се спазват и до днес по различните кътчета на страната. Събрали сме в една статия всички по-големи български празници като посочваме какви са обичаите в тях, какво трябва да присъства на трапезата и разбира се кой празнува. Eто и списък на най-важните празници в България:ВасильовденВасильовден или Сурваки, Сурва се отбелязва на 1 януари (14 януари ст. ст.) и е български народен празник, отбелязващ началото на новата календарна година. Познат е във всички български етнически територии. Обичаи Именни дни и именници на Васильовден: Васил, Василка, Васко, Васка, Вълчан, Вълчо, Веселин, Весе
Денят се отбелязва на 6 януари и е свързан с кръщаването на Исус Христос от Йоан Кръстител. Празникът е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на реката. С празника се слага край и на така наречените „мръсни дни”. Обичаи Именни дни и именници на Йордановден: Банчо, Бистра, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Богом
ИвановденДенят се отбелязва всяка годна на 7 януари. Свързан е с почитане паметта на Св. Йоан Кръстител – последният старозаветен пророк и кръстител на Иисус. Йоан Кръстител е наричан и “Предтеча” тъй като вървял преди Христос и подготвял хората за неговото раждане. Именници: Иван, Иванka, Иванинa, Ванина, Bаня, Ваньо, Йоан, Йоанa, Калоян, Йовкo, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Жан, Жанa, Яна Обичаи Като продължението на Йордановден, по време на Ивановден се продължават обредите, свързани с лековитата сила на водата. Къпят се всички, които са сключили брак преди една година. Булките и младоженците трябва публично да бъдат изкъпани от кума или девера. Приема се като елемент на следсватбен обичаи, който затваря напълно кръга на сватбената обредност. Ергените къпят момите, като задължително се къпят и всички именници. Именници на Ивановден: Иван, Иванka, Иванинa, Ванина, Bаня, Ваньо, Йоан, Йоанa, Калоян, Йовкo, Йовка,
БабиненБабинден се отбелязва на 8 януари (21 януари стар стил). Празникът е посветен на здравето на децата, бабите – акушерки и родилките. ОбичаиОще преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й „полеят“. Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. Бабата закичва невестата с китка здравец, вързана с „мартеничка“ – червен и бял конец. Антоновден се отбелязва всяка година на 17 януари. На този ден се почита паметта на св. Антоний Велики. Именници: ОбичаиСпоред народните вярвания Антоновден е един от лошите празници и отбелязването му е задължително, тъй като така ще се предпазим от болести. На този ден жените не трябва да плетат или шият, тъй като ако се убодат раната няма да зарасне бързо. Не бива да варят боб, леща, царевица или други варива, за да не се разсърдят чумата, синята пъпка и шарката.
АтанасовденНа Атанасовден се почита паметта на Свети Атанасий Велики. Отбелязва се на 18 януари. Именници: Атанас, Атанаска, Наско, Нася, Ася, Настя, Таньо, Живко, Живка, Тина, Нанси, Танко,Танка,Аня Обичаи Домакините колят черно пиле или кокошка, готвят го с ориз, след което го раздават на роднини, приятели и съседи, като наричат за здраве. Перата им се запазват, защото според народните вярвания притежават лечебна сила.
ПетльовденНа 20 януари (2 февруари стар стил) отбелязваме Петльовден – празникът на мъжките рожби. Православната църква чества Преп. Евтимий Велики, както и търновският патриарх Евтимий Именници:Евтим, Евтимий, Момчил, Радост, Радостин, Радостина, Драго, Драгомир, Ванеса, Ралин, Радина, Радослав, Радислава, Средко, Средка и Сретен. ОбичаиПетльовден празнува децата и за предпазването им от болести се коли петел или ярка съответно за момче или момиче. Петелът, който се коли се избира още от есента. Майките на момчета слагат на масата петел. Традицията повелява от жертвената птица, сготвена със зеле или ориз, да се раздава на съседи за здравето на момчетата. Вярва се още, че ако е хубаво времето днес, така ще е още 40 дни.
Трифон ЗарезанТрифон Зарезан или наричан още Денят на лозаря се отбелязва на 1 февруари (14 февруари стар стил). Българската православна църква чества Трифоновден. Именници: Трифон, Трифонка, Лозан, Лозанка, Гроздан, Грозданка, Радко, Радка, РачоОбичаиСутринта се събират само мъжете и правят зарязване. След това всички се събират и избират „царя на лозята”, който обикновено е заможен човек. Тогава започват и тържествата. Голяма Задушница се отбелязва в съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни, което е седмица преди началото на Великия пост). Прави се помен в памет на мъртвите. Задушниците винаги са в събота, защото в седмичния празничен цикъл църквата е определила съботата за ден на покойните. ОбичаиПрави се помен за умрелите на гроба, у дома или в църква. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата, която е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.
Сирни ЗаговезниСирни Заговезни се чества винаги в неделя, седем седмици(49 дни) преди Великден. Това е последният ден преди Великия пост, в който могат да се ядат храни, които произхождат от животни, като сирене, мляко, яйца и т.н. ОбичаиНа Сирни Заговезни се пали огън, за който се вярва, че заедно с него изгарят и злите духове. Огънят се прескача за здраве и късмет. Палят се и се въртят ойлалия (запалено каче с катран), оратници (дърво, разцепено, на което има слама, която се пали) и оруглици ( намазани с катран кош), децата и младежите извършват ритуално очистване на нивите, да донесат голям берекет.
ТодоровденТодоровден се отбелязва всяка първа събота на Великия пост. На този ден православната църква почита Свети Тодор. Именници: Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Божидар, Тея, ТеаОбичаиМладите невести приготвят обреден хляб, с формата на кон или подкова. Хлябът се маже с мед и по него се залепва варена царевица. След това се проверява от свекървите и от него се раздава на близките.
БлаговещениеНа 25 март честваме Благовещение, наричан още Благовец. Православната църква отбелязва вестта за раждането на Спасителя. Дева Мария разбира, че е заченала син, който ще бъде наречен Исус и ще бъде почитан от целия народ. Именници:Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Благо, Евелина, Евангелина ОбичаиВ България е известен обичаят Кукувден. Пеят се специални обредни песни за идването на пролетта. Когато човек чуе кукувицата на този ден, той трябва да пипне хляб, за да бъде годината плодородна и богата. ЛазаровденИменници:Лазар, Лазаринка, Лазарина, Лазо, Лазарка, Лалка, Лалко, Лало, Лала, Лальо, Лалю Обичаи
Според българската народна традиция, Лазаровден или “Лазарица”, “Лазарова събота” е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които, след като лазаруват, могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват. Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него – лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.
ЦветницаЦветница се празнува всяка година различно – една седмица преди Великден, неделята след Лазаровден. ИменнициДнес празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения, дървета: Иглика, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Детелин(а), Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Камен, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Невен(а), Цветан(а), Цено, Цветелина, Ясен, Явор, Петуния, Ралица ОбичаиНай-популярния обичай в празнуването на Цветница е свързан с върбовите клонки. Христос влиза в Йерусалим, възседнал магаре, а хората го посрещат с палмови клонки, които постилат на земята пред краката му и с радостни възгласи „Осанна”.
ВеликденВеликден се отбелязва всяка първа неделя след първото пролетно пълнолуние. Честването започва от понеделник и се нарича Страстна седмица. Именници:Величко, Величка, Велико, Велик, Велика, Велко, Велимир, Велимира, Паска и Паскал. ОбичаиВсички знаем за традицията с боядисването на яйцата за Великден. Не е известно кога за пръв път са започнали да се боядисват яйца.
Гергьовден:Всяка година на 6 май честваме Свети Георги победоносец – познатият ни Гергьовден. Денят официален празник на Република България. Именници: Георги, Гергана, Геновева, Ганка, Генчо ОбичаиСутринта на Гергьовден, стопанката на къщата става и премита двора. След това закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче.
Черешова задушницаЧерешова задушница, известна още като Спасова задушница, се отбелязва съботата преди петровите пости. Това е време за почитане за починалите ни близки. ОбичаиВярва се, че на този ден душите на всички починали, които са останали на свобода от Велики четвъртък насам се прибират. На този ден се отслужва специално богослужение във всички църкви и храмове в памет на мъртвите. По този начин живите измолват прошка от Бог за скъпите им хора, които вече не са сред нас. На Черешова задушница, както на всяка друга Задушница, близките на починалите ходят на гробищата, за да почетат паметта им.
ЕньовденНа 24 юни празнуваме Еньовден. Източноправославната църква чества рождението на св. Йоан Кръстител. Именници:Енчо, Еньо, Даян, Даяна, Деница, Дилян, Диляна, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан/Дея/Деа, Деяна/Деана, Билян, Биляна и имена на билки. Обичаи Според поверията на този ден продължителността на деня започва да намалява. Съществува и поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък, който свети силно.
ПетровденВсяка година на 29 юни празнуваме Петровден. Именници:Петър, Петя, Павлина, Полина, Камен, Павел Обичаи Петровден се предшества от двуседмични Петрови пости, които започват от първата седмица след Петдесетница.
ИлинденНа Илинден, 20 юли, почитаме Свети пророк Илия. Именници:Илия, Илинда, Илиян, Илин, Искра, Илина, Илияна, Илинка, Илиан, Илиана, Илко, Илчо, Илка, Лина, Личо, Юлия ОбичаиЕдин от най-големите обичаи за Илинден е курбанът, коли се най-възрастният петел.
Голяма БогородицаНа 15 август отбелязваме един от най-големите християнски празници Успение Богородично или Голяма Богородица. ИеннициМара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава, Деспинa. ОбичаиТова е денят, в който се почита Светата Майка- покровителка на майчинството, жените и семейното огнище.
КръстовденКръстовден се отбелязва на 14 септември. Това е един от Дванадесетте велики християнски празника. ИменнициКръстьо, Кръстина, Кръстинка, Кристина, Кристиан, Кристиана, Кънчо, Ставри ОбичаиНа Кръстовден кръстът се изнася в средата на храма, за да се поклонят вярващите. Прави се водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.
Петковден:Петковден е един от големите народни празници, с които отбелязваме края на топлото време и настъпването на зимата. Празнува се на 14 октомври. ИменнициПетко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева ОбичаиОбикновенона Петковден става и заплождането на домашните животни, известно сред народа като “мърлене” или “овча сватба”. Докато трае заплождането, жените не бива да подхващат никаква работа – не плетат и не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди здрав и пъргав добитък. Затова пък след оплождането на овцете те изпичат пресни пити, които раздават помежду си из махалата.
ДимитровденНа 26 октомври отбелязваме Димитровден. Православната църква чества Свети Димитър. ИменнициДимитър, Димислава, Димитрина, Димитрия, Деметра, Дима, Димка, Димчо, Димана, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Диян/а, Диан/a, Драго. ОбичаиДимитровден се характеризира с обредно полазване – гадаене по първи гост. Обредът тук се нарича булезен, булезване или полязка. Вярва се, че ако първите полазници са момчета, през година ще се раждат повече мъжки животни. Ако полазникът е добър и имотен човек, годината ще е здрава, плодовита и благополучна.
Архангелова задушницаАрхангелова задушница е една от трите Големи задушници(Велики задушници), позната още като Мъжка, Рангелова и Хрангеловото одуше. Това е последната за годината Задушница и тя се отбелязва в първата събота преди Архангеловден ОбичаиВ много райони на страната на този ден се коли курбан за светеца и се правят обредни хлябове, чиято пластика напомня тази на хлябовете, приготвяни за погребение или помен.
АндреевденНа 30 ноември отбелязваме Андреевден. Христоянската църква чества Св. Апоспол Андрей. Денят поставя началото на Зимния цикъл народни празници. ИменнициАндрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и др. ОбичаиВ Северна България на този ден празнуват в чест на мечките, като се вярва, че Свети Андрей е техен господар. Според народното предание светецът победил мечката, впрегнал я в рало и изорал земята. По тази причина от свареното вариво (най-често царевица) се хвърля в комина с думите: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!“ Още се смята, че мечката е главната част от празника и както прави баба се закача до най-близката стена до масата картина или нещо приподобяващо мечка.
Света МинаНа 11 ноември празнуваме Света Мина. От 11 ноември започват „Вълчите празници“. С тях започват и най-късите дни. ИеннициМина, Минка, Минкo, Минчо, Виктор, Виктория ОбичаиВ началото на ноември изтичали последните дни, през които прадедите ни си позволявали да се разхождат късно вечер, да играят хоро по тъмно и да се срещат с любимите си след залеза на слънцето. По това време хората довършвали всички започнати ремонти, поправяли огради и запушвали процепите, през които можели да се промъкнат тенци, караконджоли и други зли сили.
НикулденНа 6 декември честваме един от най-големите християнски народни празници Никулден. ИменнициНикола, Николай, Николина, Николета, Ненка, Нина, Нино, Кольо ОбичаиБългарите почитат Свети Никола като патрон на рибарите и мореплавателите и като господар на необятната водна шир – океаните, моретата, реките и езерата. Според народните вярвания светецът предизвиква морските бури и урагани. Когато е сърдит, той дава воля на ветровете, разлюлява морето и потопява корабите. Така, на Никулден всички гемии спират да се движат, за да се умилостиви и уважи светеца-покровител.
ИгнажденНа 20 декември отбелязваме Игнажден. Православната църква чества Св. Игнатий Богоносец, един от най-добрите ученици на св. апостол Йоан Богослов, наречен така, защото носел Бог в сърцето си. ИменнициПламен, Пламена, Огнян, Огняна, Игнат, Игната, Иго ОбичаиСпоред поверието, на Игнажден започват и родилните мъки на Божията майка, тогава са и сбирките на коледарите. Затова той е наречен Нов ден или Млада година. С Игнажден се поставя началото на коледните празници. С него е свързан обичая полазване, предвещаващ каква ще бъде новата година. Ако първият гост е добър и късметлия, семейството ще се радва на благоденствие и успехи през цялата година.
Бъдни вечерНа 24 декември празнуваме Бъдни вечер или Малката Коледа. ИменнициЕвгени, Евгения, Жени, Благороден, Благородна, Малчо, Мален, Малена, Малин На Бъдни вечер свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември, на Коледни заговезни. Според народното вярване Божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. ОбичаиСъбира се цялото семейство за вечеря. Пали се бъдник, който се оставя да гори цялата нощ. След като веднъж всичко е поставено на масата, семейството сяда и започва да се храни. Когато всички са свършили с храненето, стават едновременно от масата. Трапезната маса не се събира до следващата сутрин, тъй като се вярва, че през нощта умрелите близки ще дойдат да си вземат от празничната софра.
КоледаНа 25 декември празнуваме Коледа – раждането на Исус Христос. ИменнициБожидар, Божидара, Божан, Божана, Божин, Божил, Емил, Емилия, Емануил, Емануела, Звезда, Звезделина, Звезделин, Звездан, Звездьо, Христо, Християн, Христин, Христофор, Ицо, Кристиян, Кристиан, Криси, Хриси, Христа, Христина, Кристина, Кристиана, Младен, Младена, Радослав, Радослава, Радомир, Радомира, Радостин, Радостина, Радина, Райко, Радко ОбичаиЕдин от най-големите обичаи на Коледа е коледуването. Времето за коледуване е строго определено от традицията – от полунощ до изгрев слънце на Бъдни вечер. С изгрева на слънцето те загубват тази сила и спират да коледуват. С коледните празници, обичаи и обреди е свързан богат и разнообразен фолклор: песни, наричания, пословици и гатанки. Коледарските песни се изпълняват при коледуването – на Бъдни вечер дружини от момци „коледари“, водени от по-възрастен мъж, наричан „станеник“, обхождат предварително определена махала и пеят песни по пътя, пред къщата и на къщата, като пожеланията в тези песни са посветени и на домакина (стопанина), овчаря, ловеца, свещеника, невястата, момата, ергена, малкото момче или момиче.
СтефановденСтефановден е православен и народен празник, който се отбелязва на 27 декември. ИменнициСтефан, Стефка, Стефи, Стефко, Стефчо, Станул, Стеван, Стивън, Степан, Стефа, Стефана, Стефанка, Стефания, Стефани, Стамен, Стамена, Стан, Стана, Стане, Станимир, Станимира, Станислав, Станислава, Станчо, Светлин Чаньо, Чанко, Чанка Венко, Венче, Вени, Венета, Венка, Венчо, Венцислав, Венцеслав, Венцеслава, Венцислава, Стоян, Стоянка, Стойко, Цанко, Цанка, Цоньо, Цонка, Цонко, Цончо Стоил, Стоилка, Стойчо Заприн, Запрян, Заприна, Запринка, Запряна ОбичаиПразникът попада така наречените мръсни дни, за които се вярва, че върлуват демони и зли сили. Според народните вярвания през тези дни жените не бива да метат, да предат, нито да мият косите си. Мъжете пък не трябва да перат ризите си. Смята се, че при неспазването на тези забрани нарушителите им ще се разболеят от лоши болести. | |
|
Всички коментари: 0 | |