Еньовден е един от най-мистичните и древни български празници, който се отбелязва ежегодно на 24-и юни. Този ден, съвпадащ с лятното слънцестоене, е дълбоко вкоренен в езическите традиции и е посветен на слънцето, природата и лековитите билки. Празникът се отбелязва още от времето на древните славяни и траки. Все още се пазят поверията за връзките, които съществуват между слънцето, космическите сили и предстоящата подготовка за зимата.

Поверието за Еньовден

От нашите баби знаем приказката за Еньо, който на този ден тръгва да търси зимата. Еньовден е денят, по време на който окъпването в ранната утринна роса и набирането на китка билки носи здраве и успешно преодоляване на всички болести.

Тайнството на нощта

Нощта преди празника се характеризира с най-голямото тайнство според народните вярвания – звездите слизат най-ниско над земята и даряват билките и цветята с лечебна сила. В средата на Еньовата нощ небето се отваря едновременно за добри и зли сили, морето застива в очакване на светлината и цялата природа тръпне преди изгрев слънце.

Изгревът

С възтържествуването на доброто всеки, който посрещне изгрева на слънцето, се счита за щастливец. Според народното поверие в еньовското утро потича „жива” вода от кладенци и реки и всеки трябва да се наплиска за здраве. Там, където се е окъпало утринното слънце, човек може да намери спасение от злите сили и надежда за бъдното.

Билките и Еньовден

Еньовден свързваме предимно с обичая да се берат билки. Според нашите баби, през нощта срещу празника билките придобиват голяма магическа и целебна сила, която изчезва с изгрева на слънцето. Затова според преданията по тъмно жени, самодиви и знахари обикалят из полята и берат билки, които след това използват за лекуването на различни болести. А болестите са много и поради тази причина набраните билки трябва да са „77 и половина” — за всички болести и за „болестта без име”. Тези билки след това се използват за приготвяне на билкови чайове, настойки и дори защитни амулети.

Освен Еньовче, други почитани билки, които се берат на празника, са: невен, вратига, комунига, жълт и бял равнец, джоджен, маточина и здравец, както и вечнозелените бръшлян и чемшир.

Еньовският венец

На сутринта се свива голям еньовски венец от набраните горски цветя и треви. В празничния Еньовски венец непременно трябва да е вплетено Еньовче – царят на билките, което е с най-чудотворна сила. Този венец има много приложения. Едно от поверията е, че всички трябва да се проврат през него за здраве. Други гласят, че хората носят тези венци на главите си или ги закачат в домовете си за защита и добро здраве през цялата година.

Някои използват венците в традиционна практика за гадаене: хвърлят венците върху покрива и посоката, в която падат, се смята, че предсказва бъдещи събития. Очарованието и магнетизма на деня е толкова силно, че подобно на Нова година и на Гергьовден, на Еньовден се гадае за здраве, женитба и плодородие. Нощта е най-потайната и мистериозна нощ през годината и затова се счита, че всяко гадание се сбъдва.

Водата и Еньовден

Водата също играе значителна роля в еньовденските празненства. Хората посещават природни извори, реки или езера, за да се изкъпят и изчистят от уроки. Смята се, че това пречистване носи добро здраве и благополучие. В някои региони младите жени изпълняват церемония, наречена “Еньова буля”, при която момиче, облечено като булка, символично се къпе в река или извор, за да се осигури плодородие и богата реколта.

Еньовден в наши дни

Почитането на Еньовден и в наши дни е свидетелство за значимостта на езическия празник, който за да оцелее през превратностите на времето, е получил и християнска окраска – рождението на Йоан Кръстител. През вековете Еньовден съчетава езически ритуали с християнски традиции, създавайки уникален и многостранен празник.

Докато Еньовден е дълбоко вкоренен в традицията, той еволюира, за да се адаптира към съвременния начин на живот. В градските райони хората може да посещават паркове или ботанически градини, за да се свържат с природата и да събират билки.

Източник