В съботата след Сирни заговезни е Тодоровден. Тази година т.нар. подвижен християнски празник се празнува на 23 март. Почитането на Св. Тодор е засвидетелствано още в ранните векове на църквата.

Според народните предания на празника Свeти Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лятото. 

Тодоровден се празнува главно за здраве на конете, затова се нарича още Конски Великден, именно за това най-интересният момент от празничния ден е кушията.

Снимка: Ладислав Цветков

При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на конното състезание. Победителят се награждава, като конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода.

В някои краища на България на този празник се изпълняват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата.

В други райони се изпълнява и обредна практика за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където и зетят, и свекървата и се слага обща трапеза.

В Родопската област е известен обичаят Бекане. След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предишния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от накиснат във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат подаръци.

На този ден имен ден празнуват Тодор, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден.

Източник