„В досегашните музейни експозиции не можеше да се постави зрителят в непосредствен контакт с отминалата действителност. Всичко това беше причината – да се роди у мен мисълта да се създаде действащ музей на открито – за да може миналото да стане видимо, лесно за възприемане и разбиране, да може да се съхрани това огромно национално богатство.“

С тази концепция на Лазар Донков през 1964 г. се появява първият по рода си музей в България – Етъра. В него са разположени 50 обекта – къщи със занаятчийски работилници, мелници, водни съоръжения и други сгради. Тази богата музейна експозиция разкрива бита, архитектурата и стопанското минало на Габровския район през Възраждането (18 – 19 век). Време, в което над 26 занаята разцъфтяват и намират пазар в Букурещ, Виена, Анадола.

Най-важна особеност на обектите в АЕК „Етър“ е, че всички те са представени по-автентично, както са функционирали и в миналото.

На централната търговска улица тук могат да се видят шестнадесет къщи, точни копия на сгради, съществували в Габрово и региона. Красиви и удобни, домовете са се строели с лице към улицата, така че занаятчията да има непосредствен контакт с клиентите. Улиците са тесни, плътни, като на места стрехите на къщите дори се допират. Двуетажни, с резбовани еркери, с розети по вратите и просторни чардаци – възрожденските сгради показват доброто икономическо състояние на габровци.

В тази „занаятчийска чаршия“, обединяваща шестнадесетте архитектурни образци, посетителите могат да наблюдават автентичната технология, по която работят майсторите, а също и да си закупят от изделията, сътворени пред очите им.

В АЕК „Етър“ са представени множество занаяти:

Бакърджийство (медникарство) – по време на Възраждането то се специализира главно в производството на домашни и църковни съдове. Причината – медта е най-ковък и мек от всички метали, а също и най-топлопроводимият. Така той е силно приложим за съдове, които са в досег с огъня, а същевременно позволява да им се придават по-специфични форми.

Тъй като бакъра (медта) лесно се оксидира, тези съдове периодично били калайдисвани или посребрявани.

В миналото бакърджиите сами изработвали медните листове, от които произвеждали съдовете. С изчукване придавали необходимата форма на стените и дъното, а след това пристъпвали и към украсата. Изработвали се предимно изделия за бита – подноси, джезвета, котлета, кани, черпаци, чаши, сервизи за кафе, вино, ракия.

В „Етъра“ бакърджийството е представено в къщата с работилница на Трифон Кънев от Габрово.

Мутафчийският занаят е един от най-добре развитите в миналото. Свързан е с отглеждането на кози, от чиято козина се изготвят специални изделия. Тъкали са се предимно чували и торби за пренасяне на различни стоки, конски колани и зобни торби за коне. Най-характерни за Габровския край са големите прешови (чували за жито) и черги в естествените цветове на козината.

Ковачество – ковач в миналото се наричал всеки, който обработвал метал. Този занаят обособява няколко направления, като с най-голямо развитие сред тях било ножарството. Габровските ножари изработвали изделията си от желязо и стомана. Най-характерни са три вида ножове:

• кайнаклии – това са евтини ножове за масови нужди. При тях стоманата образува единствено режещата част и върха на острието на ножа.
• висококачествени изделия за въоръжение и за професионални цели – при тях стоманата и желязото за острието се наковават (диплят) няколко пъти, докато станат хомогенна смес. Така направените остриета на ножове, саби, ятагани, са здрави, твърди, остри и същевременно еластични.
• бръсначи и някои специални видове изделия – техните остриета се изковават само от стоманени късове.
• създавали се и сгъваеми ножове, наричани чекии (сои, сойки) – малък по размер нож, чието острие се сгъва и скрива в дръжката, оформена от дърво или рог. Произвеждали се и различни видове ножици, както за битови, така и за професионални цели.

Сарачество – от арабското „сарач“ (седло). Изработват се впрегатни и ездитни конски принадлежности, ремъци, куфари, чанти, колани, кобури, цървули и др. За основен материал се използвали кожи от овце, кози, рогат добитък и свине.

Хлопкарство – или производство на хлопки от кована ламарина. В миналото хлопката предпазвала животното от загубване. Различието в тоновете пък било белег на собственост, за да се избегне смесването на стадата.

Първите изработени хлопки се наричат „траки“ – сплескани и с доста лош звук, поради което и търсенето им не е голямо. Друг вид били „рогатите“, а най-многобройни били т.нар. „обли“ хлопки.

Самият процес при майсторенето им е доста сложен. Те се скрояват по шаблон и се „корубят“ (студено изчукване) върху железни калъпи. Следва горещо изчукване (ламарината се загрява и се избива). За да получи хлопката глас, тя се маже със смес от бронз, боракс, сол и жълта пръст и се заварява. За финал се поставя езика и се пристъпва към докарване гласа на хлопката. Той зависи от устата й, от дебелината на ламарината и от заваряването. „Всяка хлопка трябва да запее със свой глас“ – казвали майсторите.

Шекерджийство – по старинна технология в АЕК „Етър“ и днес може да опитате захарни изделия, носещи автентичния дух на миналото – захарни петлета, халва, сусамки, локум, както и известното местно „бяло сладко“.

В етърската фурна пък ежедневно се приготвя прочутия симиден хляб, заквасен с ароматна нахутена мая.

Освен занаятчийските къщи, в комплексът са представени и няколко статични работилници.

В Шарланджийницата може да се запознаете с процеса за добиване на гъста растителна мазнина – шарлан, която се получава чрез сложни и трудоемки процедури от различни ядки (орехи, сусам, ленено и маково семе, слънчоглед).

Табакхана е работилницата за обработка на кожи от биволи, крави, волове, телета, коне, магарета, катъри и др. Обработката се състояла от три основни етапа – опресняване и почистване на кожата, варосване и дъбене.

За Габрово най-типични били четири вида кожи: папукчийски гьон от биволски и едри волски кожи; кюселе – полуобработен гьон за цървули и по-дребни конски и говежди кожи; мешини – от овчи кожи, които служели за лице и хастар на обувки; сахтиени – с предназначение като мешините, но от кози кожи.

Най-забележителното в Табакхана е големият чардак, който за сметка на малкото жилище, служел за сушене на кожите.

В „Етъра“ се намира и единствената в България сбирка на народна техника на вода. Това е причината именно водното колело да служи за емблема на комплекса. Всички десет обекта са в действие, така както и в миналото, благодарение на заварената на място вадищна система, оформена на две нива. Обектите са представени в естествената си среда и размер, заради което будят голям интерс у посетителите.

На първо ниво са разположени Точило, Тепавица, Воденица Караджейка, Габровска валявица и Струг за гаванки.

Валявици – в тях се „валят“ вълнени тъкани (одеяла, китеници, халища), за да омекнат и получат мъхеста повърхност. В „Етъра“ са експонирани 2 валявици – едната е типична за Габровско, а другата е пренесена от с. Стоките, Севлиевско.

От 30-те години на 19-ти век валявиците се използват предимно за пране на постелки и завивки.

Стругове – на тях се изработват разнообразни по форма, големина и функция дървени предмети – гаванки, похлупаци, паралии, чутури и др. В комплекса можете да видите два струга – единият е за гаванки, а другият – за бъклици.

Тепавица – примитивно съоръжение за обработка на вълнени, домашни платове и гайтан. След тази обработка материалът ставал по-здрав и плътен.

Точило – служи за наточване на брадви, тесли, ножове и др. Появата му е свързана с развитието на ножарския занаят в региона.

Воденица „Караджейка“ – най-старият действащ обект в музея, построен още през 1780 г. Името й произлиза от турската дума „кара“ (черно), тъй като при мелене брашното става тъмно.

На второ ниво в комплекса се намират Гайтанджийската одая, Воденица Долапкиня, Струг за бъклици, Бичкаджийница и Валявицата от с. Стоките.

Бичкаджийница (стружна) – използва се за „бичене“ на талпи и дъски.

Воденица „Долапкиня“ – има същата функция като „Караджейка“, а името си дължи на водното колело „долап“, което я задвижва.

Гайтанджийска одая – гайтанджийството е един от най-развитите занаяти в района през 60-те години. В „Етъра“ това съоръжение е пренесено от местността „Тепавиците“ край Габрово. Особено интересна е вратата й, на която са записани различни природни бедствия – наводнения, снеговалежи през май и други.

В съседство се намира Бояджийницата, в която са монтирани, огнище за пърлене на гайтан, казани за боядисване, места за свиване на готовия гайтан и други помощни приспособления.

През 2013 г. Архитектурно – етнографски комплекс „Етър“ получава награда „За съхраняване и популяризиране на българските народни занаяти и традиции“.

Всяка година тук се правят възстановки на народни обичаи по време на празници като Лазаровден, Гергьовден, Еньовден, Илинден. През първият уикенд на септември се провежда Международен панаир на народните занаяти, по време на който майстори от страната и чужбина представят творчеството си.

В Етъра се организират различни детски конкурси за изработване на плашила, мартеници и сурвакници.

На територията на архитектурния резерват има хотели и ресторанти, в които посетителите могат да отпочинат сред природата и автентичния български дух и да опитат традиционни ястия, приготвени по стари местни рецепти.