Иван Фичев е сред малцината търновски генерали, към които паметта и признателността на поколенията проявява известна щедрост. Това се дължи на факта, че той не само достига до най-високите длъжности в армията: началник на Генералния щаб, началник-щаба на Действащата армия по време на Балканската война 1912-1913 година, военен министър (1914 – 1915 г.), но и на избора му за действителен член (академик) на Българското книжовно дружество (БАН) през 1909 година.
Още през 1942 г. друг бележит висш военен от старата столица – генерал-майор Рашко Атанасов, посвещава на именития си съгражданин биографичната книга “Генерал от пехотата Иван Фичев”. За съжаление сега тя вече е библиографска рядкост и не може да бъде открита дори в депозитната Регионална библиотека “П. Р. Славейков” – Велико Търново.
Иван Фичев има щастливата съдба и привилегия не само да се роди в най-българския град Велико Търново, но и да произхожда от фамилията на Колю Фичето.

Според Пространните жития светите братя са родени в Солун – Методий около 815-816 г., а Константин–Кирил през 827 г. в семейството на византийския сановник Лъв – помощник-стратег на солунската област. За майка им Мария се предполага, че е славянка.

Методий е управител на област, населена със славяни. Константин завършва най-висшето училище – Магнаурската школа, където изучава „елински изкуства”: граматика, поезия, геометрия, диалектика и „всички философски науки”: риторика, аритметика, астрономия и пр. с най-добър успех.

Предлагаме на вашето внимание откъс от книгата „Непобедимата конница“, посветена на предвожданата от ген. Иван Колев Първа конна дивизия. Той е посветен на битката при Карамурад от 23 октомври 1916 година и смъртта на подофицер Минчо Минчев.

След пробива на Кубадинската укрепена позиция на 21 октомври 1916 година, Конната дивизия на генерал Колев се устремява на север в преследване на отстъпващия противник. Конните полкове тръгват в 6 ч. сутринта на 23 октомври и така заплашват фланга и тила на все още неизтеглилите се вражески части. В авангард е Шести конен полк и Трета конна батарея. При село Кожела настъплението е спряно от дружина вража пехота, която е обходена и е принудена да се оттегли, и скоро се изгубва от очите на преследващите.