Създаването на българската държава на Балканския полуостров е едно от най-забележителните политически събития в Европа през VІІ век, след Великото преселение на народите.

Когато прабългарите оногондури, водени от хан Аспарух, заемат областта Онгъла около делтата на Дунав, започват чести опустошителни набези на юг в териториите на Византия, населени вече от славянските племена.

През 680 г. император Константин ІV Погонат (Брадати) (668-685), предприема поход срещу българите по суша и по море. Огромната византийска армия се струпва в Онгъла и по р. Дунав.

Хан Аспарух изчаква 3-4 дни с войските си зад укрепленията, но когато забелязва дезорганизацията в лагера на ромеите, предизвикана от внезапното заминаване на императора за Месемврия да се лекува от подагра, предприема мощна атака срещу византийците и ги обръща в бягство.

Битката завършва с грандиозна победа на прабългарите, след което те преминават през Дунава и завладяват земите до Стара планина, подчиняват местните славянски племена и сключват съюзен договор с техните князе за общи действия и отбрана на завоюваната територия.

В резултат на това споразумение през есента на 680 година хан Аспарух изгражда един военно-политически съюз с мизийските славяни, насочен срещу Византия, Авария и Хазария и с този акт фактически се създава новата българска държава.

Според договора става и административно разместване – седемте славянски племена са преселени на юг и запад да охраняват границите с аварите – до р. Тимок и Карпатите, а „северите” заемат източните части на Стара планина да бранят държавата от Византия. Прабългарите поемат защитата на земите, граничещи на североизток с хазарите до реките Днестър и Днепър.

Приоритет и господство в държавата имат прабългарите с опит от Велика Кубратова България и силната си конница, с която продължават да нападат византийските територии в Тракия.

През лятото на 681 година – около 09 август – императорът е принуден да сключи мирен договор с хан Аспарух.

Според този договор императорът признава завоюваните земи и се задължава да плаща ежегоден данък. Така Византия признава юридически съществуването на новата българска държава на Балканите и България получава легитимност в междудържавните отношения.

Държавата е устроена административно по военния прабългарски принцип с укрепени аули. За главен аул – столица – е определена Плиска.

Създаването, укрепването и съхраняването на младата българска държава се осъществява чрез успешното сътрудничество между прабългари и славяни и местното романизирано тракийско население.