В историческата наука и до днес няма пълно съгласие за хронологическите граници на освободителното въстание на Петър и Асен. Затова както в български, така и в чужди изследвания, енциклопедии и справочници могат да се срещнат две основни версии. Според първата въстанието избухва през есента на 1185 година и завършва с Ловешкото примирие през пролетните месеци на 1187 г. Другата трактовка е, че Петър  и Асен започват въстанието през зимата-пролетта на 1186 година, а последвалите действия продължават до пролетта на 1188 година. Разбира се, тези две основни мнения имат и своите вариации, свързани с вижданията на конкретните автори.

В голяма степен различията са резултат от колебанията и интерпретациите, свързани с „дешифрирането“ на един пасаж от „Историята“ на Никита Хониат – не само съвременник, но и активен участник в събитията от византийска страна. При разглеждането на наказателните походи, предприети от Византия срещу въстаналите българи, мнозина изследователи фокусират вниманието си върху един важен за хронологията на събитията исторически „момент“, споменaт от византийския историк – едно пълно слънчево затъмнение, на който самият Никита Хониат е бил свидетел.

Това астрономическо явление се отнася към бунта на прочутия византийски пълководец Алексий Врана, ръководил един от походите срещу Петър и Асен. Врана, който две години преди това е победил италианските нормани, е изпратен с мощна армия против въстаниците. Когато достига до района на Айтос, той изненадващо вдига бунт срещу Исак Ангел и тръгва обратно към византийската столица. Императорът с верните си войски на свой ред се готви за отпор срещу претендента за короната. Именно тогава се случва слънчевото затъмнение, което ни интересува.

Текстът от „Историята” на Никита Хониат гласи: „И се сътвориха тогава лоши предзнаменования, защото докато беше ден се появиха звезди, яви се и бурен вятър, и се явиха като окръжност около слънцето, които направиха диска му, така че то (слънцето) да не е ясно и ярко, а да хвърля светлина по-бледа, възжълта, неясна от обикновено…”

Астрономическото явление е описано като случило се във времето, когато византийският император Исак II Ангел обядвал, а на трапезата присъствал видният западен благородник Конрад Монфератски. Предмет на разговора с Конрад е неговата помощ за потушаването на бунта на Алексий Врана. Маркграфът бил поканен от императора да участва в планирания и лично предвождан от него поход. Именно в хода на разказа си за тази среща Хониат описва този природен феномен. Някои изследователи определят въпросния пасаж като стилистичен похват на византийския историк и отхвърлят описанието на затъмнението при датирането на бунта.

Необходимо е да се отбележи, че метеорологическите, астрологически и астрономически познания винаги са привличали вниманието на византийците. Те предсказвали бъдещето по метеорологически явления и така преценявали дали денят е подходящ за сватба или пък за сражения. Така например е направено предсказание от всички астролози от Сицилия, Испания, Византия и Сирия, че на 15 или 16 септември 1186 година се очаквало седемте планети да се доближат една до друга в знака на Везни и да предизвикат катаклизми като бурни ветрове, които да унищожат Града, но това не се случило. Астрологията, магьосничеството, тълкуването на сънищата през средните векове не са просто нелепици и суеверия. Те са помагали за събирането на знания за звездните карти, наблюдение за умствената дейност на човека, формирали са идеята за естествената връзка с природата, пантеистичния изглед и за вътрешното противоречие на официалната наука с вярата в Бог, стоящ над всичко разумно. Това дава основание да се твърди, че византийците били добре запознати с астрономическите явления, познавали добре техните външни проявления и не би трябвало да объркват слънчево затъмнение с някой друг природен феномен.