Наближават едни от най-чаканите и обичани празнични дни – Бъдни вечер и Коледа. Тогава цялото семейство се събира около богато отрупана трапеза и се весели. Съществуват редица традиции и обичаи, свързани с тези празнични дни. В днешно време е трудно всички те да се спазват. Приготвянето на нечетен брой постни ястия обаче не е неизпълнимо. Днес ще ви разкажем как е прието да се празнува Бъдни вечер. Как е прието да се празнува Бъдни вечер – най-важните традиции, за които човек трябва да знае На този светъл ден трапезата в миналото се е подреждала на земята, около огнището. Под гозбите се застилала слама, върху която се подреждали чиниите. Днес това е трудно осъществимо, но все пак има хора, които не пропуска ... Прочетете повече »

„В досегашните музейни експозиции не можеше да се постави зрителят в непосредствен контакт с отминалата действителност. Всичко това беше причината – да се роди у мен мисълта да се създаде действащ музей на открито – за да може миналото да стане видимо, лесно за възприемане и разбиране, да може да се съхрани това огромно национално богатство.“

С тази концепция на Лазар Донков през 1964 г. се появява първият по рода си музей в България – Етъра. В него са разположени 50 обекта – къщи със занаятчийски работилници, мелници, водни съоръжения и други сгради. Тази богата музейна експозиция разкрива бита, архитектурата и стопанското минало на Габровския район през В ... Прочетете повече »

Светото Кръщение е първото и основно тайнство на Църквата, в което човек приема Божието благословение, ражда се „от вода и дух” (Йоан 3:5). Кръщението приобщава християнина към Христовата Църква, без да е кръстен човек не може да се нарече християнин. Тайнството Кръщение се извършва само веднъж и повече никога не се повтаря.

Според доклада на евангелията Исус се кръщава на 30 годишна възраст от Йоан Кръстител. Също някои от учениците и апостолите се кръщават от Йоан и по-късно са пренасочени към ‘Божия Агнец’.

Евангелието от Матей завършва със заповедта на Исус за кръщение.
... Прочетете повече »

Отношението към фолклора в българската наука и култура се отличава с някои особености. Обичайно под фолклор в България се разбира онази част от традицията, свързана с аграрните времена на обществото, която съдържа форми на творчество, които могат да се определят като художествени. Става дума за музика и народно изкуство и най-вече за песента и танца, за словесния фолклор в цялото му многообразие - от приказката до пословицата и поговорката - и за пластичното изкуство, което откриваме най-вече в шевицата, в каменната пластика, в дърворезбата, в изображенията върху хляба и др. В своята цялост това творчество се развива до втората половина на 19 в. и се възприема от българската наука като класически фолклор на българите, които имат специфично място в балканската ... Прочетете повече »

На 2.03.1923 г. щипският велик жупан Добрица Маткович пристига с войска в село Гарван, Радовишко. Всички мъже, включително деца и старци, са събрани от полето на площада, а войниците започват обиски по къщите, съпроводени с изнасилвания на жените. Двадесет и осем селяни, вързани с въжета, са изведени извън селото и са разстреляни с картечници. Жертвите, от тях три деца на 12, 13 и 18 г., са оставени за назидание непогребани в продължение на шест дена. На седмия ден караулите, разрешават на селяни от съседното село да ги погребат.

Цвета Томева(65) умира след като вижда труповете и става 29-а жертва. Останалите са: Атанас Колев(13);Богатин Георгиев(23);Васил Симеонов(27); Георги Донев(31); Георги Милев(32); Димитрия Колев(37); Димитър Иванов(41);Доне Василев(29); Ефрем Траянов(30); Ефтим Петрушев(20); Иван Василев(35); Костадин Здравев(18);Костади ... Прочетете повече »

Ладуването е стар обичай в село Дичин. При него момите предричат занаята на бъдещия си избранник. Познат е от времето преди Освобождението, както и след него.

Срещу Васильовден (1 януари) момите се събират по махали, в дома на една от тях или при махленския геран, като вземат един котел с „мълчана вода”. Тя е донесена от предната вечер от герана, като през целия път, докато се донесе, не се говори. Всяка от момите пуска пръстена си, след което котелът се окачва на дърво през къщата, за да престои на месечина през нощта. На сутринта момите се събират и пеят „наричанията”. Наредени са в кръг около котела. Една от „подевките” (16, 17 годишна девойка) със завързане очи в ... Прочетете повече »

България е поделена в няколко етнографски области, всяка от които има своите особености по отношение на песенно танцовия фолклор. Най-общо фолклорните области в България са седем:

СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ – Северняшка фолклорна област обхваща Северозападна България и Средна северна България. Географски областта включва две под области – Дунавска хълмиста равнина (без Добруджа) и северната част на Старопланинската система. Границите на областта се очертават на север от Дунава, на юг от Стара планина, на запад от сръбската граница и на изток от Добруджа. Характерни за областта са Ганкино, Дайчево, Дунавско, Еленино, Пайдушко, Чичово, Ситно Влашко, Грънчарско, Денино, Кулско хоро и др.
 

... Прочетете повече »

Езикът е средство с което комуникираме, обменяме информация. Той е огледало на културата и пазител на нейните ценности. Чрез езика се отразява както състоянието така и красотата на народния бит и култура.

Културата е плод на човешката дейност. В нея се отразява духа, традициите, обичаите и всички ценности на народа.

В процеса на дългото историческо развитие у всеки народ са се създали определени навици, обичаи, бит и култура. Оформили са се специфични черти на неговата психология, мироглед и морал. Българските народни оби ... Прочетете повече »

Танцуването върху жар, наречено нестинарство, представлява мост между миналото и бъдещето и показва един малък фрагмент от културното наследство на нашата нация. То е нещо уникално и почти непознато, въпреки че е съществувало в сърцето на Европа в продължение на векове. Този феномен е все още неразкрит - загадка, поставяща много въпроси без отговор. Нестинарството е един от най-древните езически обичаи на Балканите.

Обичаят се среща само в някои села между Странджа и Черно море, Бургаско. Изпълнява се на празника Константин и Елена, а понякога и по време на селските сборове на храможите празници. Основен елемент в обичая е играта в огън (жар). В празненството участва цялото село, но в обредната игра само нестинарите. Това са избраниците на светеца, патрон на празника. Те "виждат" неговия образ, "чуват" гласа му, духът му се вселява в тях и от негово ... Прочетете повече »

Днес, когато в обществото ни все още се води дискусия дали фолклорът да залегне като учебен предмет в училище, децата от 5 до 15 годишна възраст от танцовия ансанбъл „Бъдниче” към Националния дворец на децата (НДД) в София доказват колко е важен той в техния живот. Наскоро самодейците спечелиха златен медал от Седмия национален музикален и танцов конкурс „Пиленце пее”, посветен на незабравимата народна певица Надка Караджова. Възпитаниците на хореографа Милена Велинова и композитора Марек Дяков приключиха с грамота участието си в ХVI благотворителен фолклорен конкурс-концерт „Български фолклор” в началото на декември и продължават да радват публиката с участията си.
 

< ... Прочетете повече »