Цветница е подвижен християнски, но и народен празник, който се отбелязва, както в православната, така и в католическата и протестантската църкви една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Тази година се пада на 28 април.

Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или Палмова неделя (в западните църкви). Празникът се пада в шестата неделя на Великия пост. На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Пак за здраве се окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. ... Прочетете повече »

Цветница е подвижен християнски, но и народен празник, който се отбелязва, както в православната, така и в католическата и протестантската църкви една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Тази година се пада на 28 април.

Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или Палмова неделя (в западните църкви). Празникът се пада в шестата неделя на Великия пост. На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Пак за здраве се окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. ... Прочетете повече »

Лазаровден е първият от трите големи празника, свързани с Великден. Честваме го ден преди Цветница и осем дни преди Великден. През 2024 година честваме Лазаровден на 27 април. Още: Лазаровден и Цветница: Срещата на християнските празници и народните традиции Защо празнуваме Лазаровден В народната традиция Лазаровден е един от най-жизнеутвърждаващите празници. Той е символ на възраждането на природата за нов живот. В традициите ни денят се превръща в празник на нивите, пасбищата, горите и изобщо на заобикалящата ни растителност и природа. Традициите на Лазаровден Точно върху това вярване почива и разпространеният в цяла България обичай Лазаруване. Момите се събират преди изгрев и тръгват да обикалят полята и къщите, пеейки обредни пе ... Прочетете повече »

В съботата след Сирни заговезни е Тодоровден. Тази година т.нар. подвижен християнски празник се празнува на 23 март. Почитането на Св. Тодор е засвидетелствано още в ранните векове на църквата.

Според народните предания на празника Свeти Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лятото. 

Тодоровден се празнува главно за здраве на конете, затова се нарича още Конски Великден, именно за това най-интересният момент от празничния ден е кушията.

... Прочетете повече »

Български празници и обичаи

България е богата на празници и различни традиции, които се спазват и до днес по различните кътчета на страната. Събрали сме в една статия всички по-големи български празници като посочваме какви са обичаите в тях, какво трябва да присъства на трапезата и разбира се кой празнува.

Eто и списък на най-важните празници в България:

Васильовден

Васильовден  или Сурваки, Сурва се отбелязва на 1 януари (14 януари ст. ст.) и е български народен празник, отбелязващ началото на новата календарна година. Познат е във всички български етнически територии.
Именници: Васил, Василка, Васко, Васка, Вълчан, Вълчо, Веселин, Веселина, Весела, Васа, Вълко, Веско, Веселка, Веска

... Прочетете повече »

В последната седмица преди започване на Великия пост се отбелязва Сирница или Сиропустна неделя - това е време, когато се наслаждаваме на храна, която обикновено е забранена през постния период, като сирене, яйца, мляко и млечни продукти. Празникът се отбелязва в неделя, известна и като Сирни заговезни или Сирни поклади, точно 7 седмици преди Великден. Тази година Сирни заговезни отбелязваме на 17 март. Още: Какво никога не се прави на Сирни Заговезни? Традиционно се организира изобилна вечеря, където се събират близките роднини и семейството, придавайки на тази вечер особено значение, подобно на Бъдни вечер. На масата се поднасят разнообразни ястия като сирене, яйца, вита баница, печена риба, бя ... Прочетете повече »

Традицията – това са предаваните ритуали от поколение на поколение, които съхраняват духа и идентичността на един етнос. Автентичните български традиции и обичаи са запазени и изпълнявани от дълбока древност до днес, за да ни припомнят кои сме ние и каква е нашата духовна мисия. Традициите са връзката ни с предците и миналото ни, и мостът, който изгражда бъдещето ни.

Културното богатството на българите

България – едно райско земно кътче, чиято магична природа и култура пази много тайни. Земя, в чиято утроба са скрити тъмни пещери и дива природа, приютяваща многообразие от животински видове и ле ... Прочетете повече »

Започналите още преди Коледа традиции, продължават и след настъпването на новата година. Според християнските традиции след Васильовден следват още значими дни и единият от тях е Йордановден. Празникът се отбелязва на 6-ти януари по новия календар. Старият все още не е забравен, така че по старите дати Йордановден се отбелязва на 19-ти януари. Ивановден пък е на 20-ти, когато според народните вярвания от онова време е било средата на зимата. След преместването към Григорианския календар датите се изместват. По този начин все още на места се празнува и на двете дати. Освен многото именици на този ден, има и много традиции, които са преминали през вековете и са достигнали до наши дни. В християнската религия Йордановден е свърз ... Прочетете повече »

Сурваки, Сурва, Васильовден, Нова година е български народен празник, който отбелязва началото на новата календарна година. Познат е на всички българи по света и у нас. На този ден православната църква отбелязва паметта на свети Василий Велики с празнична литургия. Празнуват носещите имената Васил, Василка и техните производни.

Сурваки е един от зимните празници, който е в периода на т. нар. „Мръсни дни“, което предопределя част от обредните традиции, които го доближават с Бъдни вечер и Коледа. Вечерта преди Сурваки е известна най-общо като „Втора кадена вечер“, защото празничната трапеза тържествено се прек ... Прочетете повече »

На 27 декември, третият ден след Рождество, православната църква почита Свети Стефан. В народния календар празникът е известен като Стефановден - ден за равносметка, бележещ края на старата и началото на новата година. Ето какви са традициите и обичаите за последния празничен ден от годината!

Като един от седемте ученици на Исус и един от първите, жертвали живота си в името на християнската вяра, Свети Стефан е наричан пръв мъченик или първомъченик. Той бил избран да разпространява и проповядва християнството в Палестина, поради което юдейските управници съзрели заплаха от нарастващия брой християни и направили всичко възможно, за да настроят хората от народа срещу богоизбрания дякон. Свети Стефан бил осъден на смърт от старейшините, поради клеветата на юдеите, че скверни Бога и Мойсеевия закон. Екзекуцията се състояла извън пределите на Йерусалим, в Йосафатовата долина, където бил замерян с камъни от разярената тълпа. Въпреки всичко, мъченикът коленичил с последни сили и об ... Прочетете повече »