Проект на Фондация "Пчелен кошер"

Иван Фичев е сред малцината търновски генерали, към които паметта и признателността на поколенията проявява известна щедрост. Това се дължи на факта, че той не само достига до най-високите длъжности в армията: началник на Генералния щаб, началник-щаба на Действащата армия по време на Балканската война 1912-1913 година, военен министър (1914 – 1915 г.), но и на избора му за действителен член (академик) на Българското книжовно дружество (БАН) през 1909 година.
Още през 1942 г. друг бележит висш военен от старата столица – генерал-майор Рашко Атанасов, посвещава на именития си съгражданин биографичната книга “Генерал от пехотата Иван Фичев”. За съжаление сега тя вече е библиографска рядкост и не може да бъде открита дори в депозитната Регионална библиотека “П. Р. Славейков” – Велико Търново.
Иван Фичев има щастливата съдба и привилегия не само да се роди в най-българския град Велико Търново, но и да произхожда от фамилията на Колю Фичето.

Притаен в горите на Еленския Балкан, само на 40 км от Велико Търново, но сякаш откъснат от шума и забързания живот на останалата част от съвременния свят, ви очаква старопланинският рай на град Елена. Той се намира в живописната долина на Еленската река и съчетава в себе си многовековна история, традиции, останали непокътнати през вековете, и, разбира се, великолепна природа, на чийто фон всичко останало изглежда преходно и незначително. Новото лице на Елена с нейните реставрирани къщи, конски впрягове и автентична битова обстановка, ще ви преведе обратно във възрожденското ни минало, в един зелен свят, където историята и благата на съвременната цивилизация мирно си съжителстват, за да дадат най-доброто от жете да се докоснете до българските занаятчийски традиции и обичаи, съпроводени с авентчина битова обстановка и страропланински кулинарни чудеса.

Описание и история

Крепост Ограднята се намира в едноименната местност, на 2.66 km северно по права линия от центъра на село Беброво. Изградена е на връх от горната част на рид, който се спуска от връх „Кулата“ на юг. От изток и югоизток е ограничен от Попска река, от запад- от река Селишки дол, а от юг от река Бебровска.

Самият връх Ограднята е със стръмни склонове от всички страни с изключение на север, където билото на рида е тясно. От северозапад и североизток върхът е ограничен от суходолия...

 Руско-Турската Освободителна Война 1877-78г. ВСИЧКИ ЕПИЗОДИ - ПЕТЪР НИЗАМОВ 

Четвъртият сезон на документалната поредица "Легендите оживяват" представя интригуващите истории на Северна България. В седмия епизод се потапяме в мистичната родова история на кастрофилакса на Трапезица. Споменът за неговата трагична и героична отбрана на крепостта до падането ѝ в османски ръце се предава по строга традиция в семейството му до ден днешен поради жестоките повратности на времето.

Средновековието – епоха, доскоро погрешно интерпретирана от историците като мрачно, непознато време на варващина, безчинства и безпросветност. През последните две десетилетия, учените по света (но не и у нас) се постараха публично и на разбираем език да обяснят на човечеството, че Средните векове не са нито мрачни, нито непознати, нито безпросветни. Напротив – в продължение на около 1000 години, Европа и останалия свят заедно извървяват дълъг и трънлив път на културен, социален и технически подем, белязан от епидемии, войни и ереси.

Средните векове по никакъв начин не могат да бъдат разглеждани като някакъв културен хиатус в развитието на човечеството. Пример за това е и техническият прогрес, който се развива както в Азия, така и в Европа, която обратно на днешните стандарти е от възприемащата, а не от изобретяващата страна на техническия прогрес. Тази тенденция ще се измени постепенно в епохата на Ренесанса и махалото на историята ще отиде на противоположния край през Просвещението, за да се окаже отново в равновесно положение днес, когато глобализацията свързва световните региони по безпрецедентен начин, обезсмисляйки разделянето на света на части. 

Според Пространните жития светите братя са родени в Солун – Методий около 815-816 г., а Константин–Кирил през 827 г. в семейството на византийския сановник Лъв – помощник-стратег на солунската област. За майка им Мария се предполага, че е славянка.

Методий е управител на област, населена със славяни. Константин завършва най-висшето училище – Магнаурската школа, където изучава „елински изкуства”: граматика, поезия, геометрия, диалектика и „всички философски науки”: риторика, аритметика, астрономия и пр. с най-добър успех.

Създаването на българската държава на Балканския полуостров е едно от най-забележителните политически събития в Европа през VІІ век, след Великото преселение на народите.

Когато прабългарите оногондури, водени от хан Аспарух, заемат областта Онгъла около делтата на Дунав, започват чести опустошителни набези на юг в териториите на Византия, населени вече от славянските племена.

През 680 г. император Константин ІV Погонат (Брадати) (668-685), предприема поход срещу българите по суша и по море. Огромната византийска армия се струпва в Онгъла и по р. Дунав.

Хан Аспарух изчаква 3-4 дни с войските си зад укрепленията, но когато забелязва дезорганизацията в лагера на ромеите, предизвикана от внезапното заминаване на императора за Месемврия да се лекува от подагра, предприема мощна атака срещу византийците и ги обръща в бягство.

Битката завършва с грандиозна победа на прабългарите, след което те преминават през Дунава и завладяват земите до Стара планина, подчиняват местните славянски племена и сключват съюзен договор с техните князе за общи действия и отбрана на завоюваната територия.

В резултат на това споразумение през есента на 680 година хан Аспарух изгражда един военно-политически съюз с мизийските славяни, насочен срещу Византия, Авария и Хазария и с този акт фактически се създава новата българска държава.

Според договора става и административно разместване – седемте славянски племена са преселени на юг и запад да охраняват границите с аварите – до р. Тимок и Карпатите, а „северите” заемат източните части на Стара планина да бранят държавата от Византия. Прабългарите поемат защитата на земите, граничещи на североизток с хазарите до реките Днестър и Днепър.

Приоритет и господство в държавата имат прабългарите с опит от Велика Кубратова България и силната си конница, с която продължават да нападат византийските територии в Тракия.

През лятото на 681 година – около 09 август – императорът е принуден да сключи мирен договор с хан Аспарух.

Предлагаме на вашето внимание откъс от книгата „Непобедимата конница“, посветена на предвожданата от ген. Иван Колев Първа конна дивизия. Той е посветен на битката при Карамурад от 23 октомври 1916 година и смъртта на подофицер Минчо Минчев.

След пробива на Кубадинската укрепена позиция на 21 октомври 1916 година, Конната дивизия на генерал Колев се устремява на север в преследване на отстъпващия противник. Конните полкове тръгват в 6 ч. сутринта на 23 октомври и така заплашват фланга и тила на все още неизтеглилите се вражески части. В авангард е Шести конен полк и Трета конна батарея. При село Кожела настъплението е спряно от дружина вража пехота, която е обходена и е принудена да се оттегли, и скоро се изгубва от очите на преследващите.